СВЕТИ ВАЛЕНТИН ИЛИ ТРИФОН ЗАРЕЗАН?!?!
ТВОРБИ НА УЧЕНИЦИ ОТ УЧИЛИЩЕТО ЗА ПРАЗНИКА:
Единствено до мен да си
Ако можех да съм пламък, бих топлила те цял живот,
в очите ти бих се гледала. Гаснеща в сумрака на нощта,
дарила бих последния си дъх за теб…единствено до мен да си.
Жарки като слънчеви лъчи очите ти ме галят.
Звезди са твоите очи и светлина ми дават.
Истински ли си или си сън? Как уханието ти опиянява ме…
Любов за теб ли съм или съдба? Моето сърце желае те.
Нас зове нощта да я споделим, огнена
и пламенна като допира ти.Пак в любовта душите си да потопим.
Ръцете ти да ме заключат в прегръдка мека.
Светът сега за теб и мене се върти, тази празна стая само наша е.
Ухание на мускус някъде се носи, фантазии и мечти то в нас поражда.
Харесва ми твоя да съм тази нощ…и всяка следваща след нея.
Целият ми живот искам твой да е!
Част от мен на тебе подарявам с шепот,
казващ ти „обичам те“
Ще дойдеш ли с мен, където пожелая?
Южен полъх аз ще бъда, бих следвала те цял живот!
Ясно слънце в зимните ти дни,
ухание на мускус в нощите горещи.
/ Сали Младенова /
Двама
Тръгвам сама по пътеката пуста.
Ще бродя навред и ще се опитам да вкарам ред.
Ще се боря, ще продължа, дори да бъда сам – сама.
Вглеждам се в очите ти тъмни, безкрайни.
Гледам ги, толкова са омайни.
Поглъщат цялото ми тяло,
А навън всичко е толкова бяло.
Крещи умът ми – шоколад!
Крещя и аз, но не усещам глад.
Крещя от радост и възбуда,
защото на сутринта до теб ще се събудя.
Ще прекараме двама и вечерта,
ще се наслаждаваме на миг
/ Николина Ангелова /
*****
Обичам те
Когато те няма съм никой, съм сам.
Когато съм сам, съм никой…
в пространство, изпълнено
с мъка и плам копнея за допир, за твоята длан.
Чувствам се като часовник, на който е спряло махалото.
Малоценен. Не виждам никого във огледалото.
Напълно съм непотребен. Сякаш в океан се давя,
в пропаст пропадам, не мога да гледам,
не мога да виждам, не чувам….
За мъничко нежност едничка жадувам.
Аз съм нищо, когато те няма.
Аз съм никой, когато не си до мен.
Далеч от теб, чакайки, се измъчвам.
Всеки ден, всеки ден…
Бавно умирам, всеки миг разбирам,
че за мен си една, за мен си всичко
/ Владимир Белев /
*****
Ти
Обичах те, обичам те и още,
ти бе една моя истинска мечта.
Но мечта остана си до края, защото
чувствата ми не разбра.
Сълзи се стичаха по моите страни
и с устни исках да ги спреш, уви.
Чаках нощ и ден,
но така и не дойде при мен!
И след поредната разправа,
мечтата превърнах в забрава.
/ Петя Рангелова /
********************************************
Уморих се
/есе/
Виждаш ли блуждаещата ми сянка, чакаща те навън? Чуваш ли гласа й? Усещаш ли болката в нея? Дъждът минава през ледените й пръсти, сълзите й се сливат с него. Дори и тях ли не чуваш? Тя ще умре съвсем сама, чакаща вратата да се отвори. Толкова ли си изстинал? Толкова ли си безразличен?…..Месеци наред гаснех в очакване да отвориш вратата – онази, която ти затвори, без да ме погледнеш и да кажеш защо. Месеци наред се опитвах да разтопя леда между нас, но той сякаш ставаше по – твърд и по – студен. Борех се с всичко и всички, за да останеш с мен, за да си мой. Продадох сърцето и душата си, но ледът оставаше. Вратата полека се затваряше. Не чувах гласа, с който ми говореше преди, вече не чувах думите „обичам те”,….те бяха за друга. Ти не се обърна назад – не искаше, но чуваше отчаяния вик на сърцето ми. Молитвите се топяха на земята като белите снежинки, а студеният ти поглед ме смрязаваше още повече. Вратата тихо се затвори, а звукът прониза като кинжал душата ми. Толкова ли си жесток, че да убиеш нещо толкова красиво като нашата любов ?Толкова ли малко е значела тя за теб? Нима аз издигнах тази стена между сърцата ни? Нима пропилях времето ни с жалките си въпроси, на които ти отговаряше с нежните си целувки? Нима бях сляпа за тях? Знаеш ли сега колко ми липсват. Години наред те обичах и надеждата в мен не гаснеше. Търпях безброй предателства, но знаех, че един ден пак ще сме заедно и жарта не угасваше с тази мисъл. Сега усещам как надеждата изгасва с огъня. Така ли свърши всичко: без да ме докоснеш, без да ме приласкаеш, без да ме чуеш, дори да е за последно? Ти си сърцето и душата ми, но ти ги подаряваш не други да живеят с тях, да ги мачкат и захвърлят…
Нима това остана от любовта ни: една ледена стена, една блуждаеща в мрака сянка, една отдавна затворена и заключена завинаги врата? А ти къде остана? В най – хубавите и лошите ми спомени, в счупеното ми сърце, образът ти е във всяка чатица от него. Но теб те няма. Ти стоиш от другата страна на тази проклета стена съвсем глух, сляп, напълно изстинал и отново подаряващ душата и сърцето ми на други. Отново забраваш колко те обичах, но днес вече умирам и нямам сили…уморих се!
/ Сали Младенова /
Вижте в снимки как протича празника при нас:
